27 октомври 2017 г.

Приживе Паганини не разкрива на никого тайната на своето виртуозно свирене и на практика не е оставил никакви свои съчинения. Днес, 235 години след раждането му, също не ни е известно много от живота му. 

Името на Николо Паганини се е превърнало в нарицателно – когато искат да похвалят музикант за доброто му изпълнение, на шега го наричат Паганини. Приживе реалният виртуоз Николо Паганини също се ползва с много добро име, а около личността му витае някаква тайнственост.

Николо Паганини се ражда на 27 октомври 1782 година. Появява се на бял свят в многодетно семейство (третото дете от общо шест в семейството). Животът на Паганини започва в къща, намираща се на номер 38 на улица Пасо ди гата мора, което преведено означава ул. “Черна котка”. Безобидното име на улицата в последствие ще бъде свързвано с мистиката и дяволските слухове около Паганини. Не малка роля в това, да му приписват, че е продал душата си на дявола изиграва и самата му фамилия – Паганини се превежда като “езичник, идолопоклонник”. 
Баща му работи първо като хамалин, а по-късно отваря малък магазин на пристанището. Но по време на преброяването на населението на Генуа е посочено, че Антонио Паганини е “музикант, свирач с мандолина”.

На 5 години малкият Николо започва да се учи да свири на мандолина. На 6 – вече взема цигулката в ръце. Ако се доверим на изследователите на живота на Паганини, музикантът по-късно си спомня: когато не се отнасял с нужната сериозност към упражняването с цигулката, баща му го наказвал да свири до късно. Заради тези наказания здравето на Паганини сериозно е увредено.

Първият си концерт пред публика Паганини изнася на 31 юли 1795 година в театър “Сан Аугостино” в Генуа. Спечелените от концерта средства са похарчени, за да може едва 13-годишният музикант, да замине за Парма, където започва да учи при Алесандро Рола - известен цигулар и педагог.

Когато баща и син Паганини пристигат в Парма, Алесандро Рола отказва да ги приеме, позовавайки се на това, че боледува. В съседната стая, където лежи болният Рола, малкият Николо вижда цигулка и нотна партитура (съчинение на педагога, завършено предния ден). Паганини взема цигулката и изсвирва написаното, а Алесандро Рола остава изумен от свиренето му. Приема да се види с дошлите при него баща и син, но категорично отказва да приеме да обучава момчето – просто казва, че няма на какво повече да го научи, защото момъкът умее всичко.

Майсторството си Николо постига с много упоритост и няколко часови занимания на ден. Понякога свири до пълно изтощение и постоянно си измисля нови и нови упражнения

Първата, а вероятно и голямата любов на маестрото, е знатна дама, чието име обаче остава тайна за всички. Заедно с нея Паганини живее три години в имение в Тоскана. По това време се запалва по свиренето на китара. Пише 12 сонати за китара и цигулка. Пак по това време се пристрастява и към играта на карти.

Николо Паганини се хвали пред приятели, че има връзка с Елиза Бонапарт – по-голямата сестра на Наполеон. Музикантът се води на щат в личната й гвардия с чин капитан и титлата “придворен виртуоз”. Основната му задача е да ръководи спектакли и да изнася самият той концерти.

Маестрото е прочут с умението си да свири перфектно, дори когато на инструмента липсват една или няколко струни. Не веднъж се случва по време на концерт да се скъса струна на цигулката му, но Паганини никога не прекъсва изпълнението си.
За рождения ден на императора Паганини пише сонатата “Наполеон”, която е само за една струна (сол).

Музикантът гастролира из цяла Европа. Навсякъде концертите му се ползват с невероятна популярност. След смъртта си през 1840 година, оставя наследство от няколко милиона франка. Но критиците го приемат като бунтар и “дяволски музикант”. Постоянно го критикуват за маниера му на свирене и поведението на сцената. Изобщо, за времето си Паганини е сравним с това, което в наши дни представлява поведението на една рок-група, свиреща много-много тежък рок.

Никой не оспорва виртуозността му. Нито критиците, нито колегите му цигулари, се осмеляват да кажат и дума срещу неземното му изпълнение. Още един факт, който подклажда “дяволската нишка” в историята му.
Николо Паганини е масон. Пише масонски химн и го изпълнява в ложата на Великия Изток на Италия. Документите на организацията потвърждават принадлежността му към масонското братство.

Любимата си цигулка, изработена от големия майстор на музикални инструменти Гуарниери дел Джезу, Паганини завещава на родния си град Генуа. Маестрото не желаел след смъртта му някой друг да свири на този инструмент. По-късно цигулката е наречена “Вдовицата на Паганини”. В колекцията от инструменти, докосвани от виртуозните пръсти па Николо Паганини, са и цигулки, изработени от Страдивари и Амати.

0 коментара:

Публикуване на коментар