21.12.16


Два пъти през годината се случва явлението, което наричаме слънцестоене. През лятото точно на обяд слънцето е максимално високо над хоризонта, а през зимата – максимално ниско.

В деня на зимното слънцестоене нашата звезда се изкачва най-малко над хоризонта. Това се случва всяка година на 21 или 22 декември и тогава денят е с най-малка продължителност, а нощта е най-дългата в годината. Моментът, когато настъпва слънцестоенето всяка година е различен, заради факта, че продължителността на слънчевата година не съвпада точно с календарното време.

През 2016 година в 12:44 часа на 21 декември българско време Слънцето ще е максимално ниско над южния хоризонт и с това ще настъпи астрономическата зима в Северното полукълбо.

По време на зимното слънцестоене на ширините зад 66,5 паралел Слънцето изобщо остава невидимо – само избледняването на сумрака показва, че то се намира някъде под хоризонта. На самия Северен полюс на Земята даже липсва и сумрака – в регионите зад полярния кръг настъпва тъмнината на арктическата зима.

В момента на зимното слънцестоене, Слънцето пресича 18-часовия меридиан и започва да се изкачва по еклиптиката, на път към пролетното равноденствие, когато ще пресече небесния екватор.

Дните на слънцестоенето са забелязани от предците ни в много дълбока древност. През зимата, по време на най-късия ден в годината, навсякъде по света хората са провеждали, а и до днес провеждат обреди, с които да измолят завръщането на светилото, даряващо на земята топлина.

По зимното слънцестоене са гадаели за бъдещата реколта. В древни времена са смятали, че ако на 21 декември по дърветата има скреж, то реколтата от зърно ще бъде добра.

Древните славянски народи отбелязвали зимното слънцестоене с езическите си ритуали, които бележели началото на Новата година. От там идва връзката с божеството Коляда, пренесено в наши дни в Коледните обичаи и обреди. В центъра на празника на Коляда е огънят, отъждествяван и призоваващ слънчевата светлина и топлина, които след отминаването на тази нощ трябва да се завърнат и да стават все повече и повече. Ритуалните пити, които се месят за този ден, по форма също напомнят на Слънцето.

В Европа от този ден започвал цял цикъл от празници, които продължават цели 12 дни. В основата на езическите обичаи отново стои преломният момент на “отмиращото” и “възраждащото се” Слънце, което ще даде нов живот и сили на природата през пролетта.

В германските народи традицията се отбелязва с празника Йол. През дванадесетте празнични дни всички се отдавали на групови веселия, прерастващи в оргии. По време на тези дни никой не бивало да остава сам. От ритуалите на Йол до нас са достигнали рождественските венци, изплетени от клоните на джел (самодивски чемшир), имел и бръшлян – свещените вечнозелени растения, олицетворяващи прераждащата се природа във вярванията на германските народи. Всъщност, за древните ни предци Йол е най-големият и свещен празни. В тези нощи всички светове се срещат в Мидгард. Богвоете и богините  слизат на земята; тролове и елфи се присъединяват към хората и заедно се веселят. Мъртвите предци се завръщат от Долната земя.

Планинците от Шотландия си имат свой обичай – пускането на слънчеви колела. Намазвали бъчва с катран, запалвали го и я пускали да се търкаля по някой склон.

Зимното слънцестоене най-рано започва да се отбелязва в древен Китай (в китайския календар сезоните са 24). В древността, племената, живеещи на териториите на днешен Китай смятали, че от този ден насетне започват да набира сила мъжкото начало в природата и започва новия годишен цикъл. Денят на зимното слънцестоене се смятал за щастлив и достоен за празнуване. През този ден цялото население – от императора до най-бедния селянин – си вземали “отпуск” и никой не работил. Армията се привеждала в състояние на очакване на призраци, всички гранични крепости затваряли вратите си, всички търговски дюкяни пускали кепенците. Хората ходели на гости на близките си и си разменяли малки подаръци.

В китайските ритуали са включени жертвоприношения на бога на Небето и на предците. Пак по традиция китайците на този ден ядат каша от фасул и лепкав ориз, за да се защитят от зли духове и болести. Изобщо, в Китай зимното слънцестоене си остава един от важните за традицията празници.

В Индия денят на зимното слънцестоене се нарича Санкранти и се отбелязва в индуските и сикхските общини. В нощта преди празника се палят огньове, чиято жарава символизира топлината на Слънцето, което започва да стопля земята след зимните студове.

2 коментара:

  1. А защо от 30 ноември(Андреев ден) деня започва да нараства??? Нещо не се връзват нещата!?!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Защото народните поверия не са наука. Затова нарастването на деня от Андреевден насетне е просто остаряло народно поверие.
      Защо се е родило това поверие, има и логично обяснение. Причините са в неточностите на Юлианския календар. От въвеждането му в употреба от Цезар, до момента, в който една или друга държава по света е приела по-съвършеният Григориански календар, са се натрупвали денонощия грешка между слънчевата година и "официалния календар". България приема Григорианския календар през 1916 година. Натрупаната разлика (на "юлианската година" спрямо реалната продължителност на слънчевата година) до този момент достига до 13 дни. Например, по стария календар подписването на Сан Стефанския мирен договор е на 19 февруари, а след приемането на Григорианския календар с корекциите от 12 дни за събитията, случили се през XIX век, се получава сегашната дата - 3 март. Църковните празници в Българската православна църква - повечето от тях - се отбелязват по стария стил, т.е. църквата ни още живее по юлианския календар. Поради това несъвършенство на Юлианския календар, това, което днес се пада 30 ноември, някога е било с 12-13 дни по-към средата на съвременния месец декември. Или ако щете, ако църквата ни премине изцяло към новия григориански календар, по който се водим в светския живот, Андреев ден ще се отбелязва около 12-13 декември. Като вземете предвид всички тези обстоятелства и добавите към тях фактът, че по нашите земи в онези времена не се е раждал кой знае колко велик учен в областта на физиката и по-специално в астрономията, съвсем логично е да се сетим, защо в народните поверия на хората им се струвало, че денят започва да расте. Все пак, разликата в продължителността на светлата част на два поредни дни е от порядъка на около 2 минути. Без часовник е трудно да се отчете такава разлика, но хората все пак са забелязали, че около средата-края на декември (по григорианския календар) денят започва бавно да расте. Астрономията просто знае точно на коя дата и в колко часа се случва това.

      Изтриване