Според някои от хрониките, Карл Мартел се ражда на 23 август 686 година. Всъщност, точната дата на раждането му не е известна и различни източници посочват периода между 686 и 688 година. След смъртта на баща му, кралството изпада в наистина сложен период. За да избегнат сепаратистките настроения, властниците затварят Карл в тъмница, но през 716 година той успява да избяга. Събира сред австразийците отряд и в поредица от сражения успява да надделее над фризите. Провъзгласяват го за майордом на Австразия.
От тази позиция Карл започва настъпление срещу Неустрия и настоява за признаването на властта му и в тази част на Галия. До 720 година Карл успява отново да обедини и подчини Галия, а след битката при Суасон приема титлата dux Francorum (“вожд на франките”). По това време все още Меровинг продължава да носи титлата крал, но реално е абсолютно лишен от власт.
Животът на Карл Мартел е една безкрайна поредица от сражения, първо с вътрешните врагове, за да овладее властта, а след това с множеството външни за държавата му неприятели. Между 718 и 723 година Карл успява да укрепи властта си, печелейки победа след победа, но и чрез привличането на своя страна на няколко влиятелни духовници. Всъщност, нещата в религиозен план са малко по-сложни. За да печели победите си Карл се нуждае от армия, а за да се плаща на воините се налага да се раздават земи. Тъй като Пипин вече е раздал всичко, Карл е принуден да раздава имоти, принадлежащи на църквата.
Крайната нужда налага освен предаването на църковните земи в нови владения, да се поставят на епископските катедри и лоялни на Мартел хора. Впоследствие висшите духовници се избират изключително сред роднините на Пипин. Например, архиепископските места в Реймс и Трир са предоставени на едни антрустион (високопоставен военен в армията). Било много интересно да се наблюдава как неграмотния антрустион, със златен пръстен на пръста и епископски жезъл в ръка води богослуженията. Всички антрустиони били неграмотни и владеели много добре меча, но не и кръста. Германските вождове с цените и наложниците си получавали дворците на епископите и се налагало да носят църковни одежди, но без да събличат броните под тях. Тези обстоятелства карат епископа на Реймс да недоволства, че истинската християнска религия е напълно унищожена в Галия и Германия. Впечатлението, което предизвикват сред масите тези войнствени епископи изобщо не е изгодно за авторитета на църквата.
Но същият Карл, който става причина за уронения престиж, малко по-късно се превръща в герой-защитник на вярата и църквата. И не само – отредена му е ролята на защитник на цялата западноевропейска цивилизация от новите врагове, които са далеч по-опасни от германците. Арабите – новият бич за Европа, превзели цяла Испания и насочили апетитите си към Галия. Борбата срещу тях донася на Карл прозвището Чук – Мартел.
Сарацините пред Париж |
Четири години по-късно обаче, арабите се връщат с далеч по-многобройна войска и под предводителството на пълководеца Абд ал Рахман. Покоряват цяла южна Галия и се установяват в Нарбон, който се превръща в основна база за последващите им военни операции. От Нарбон сарацините могат да извършват набези, навлизайки дълбоко навътре в сърцето на Галия и да сеят разруха и терор.
През 732 година натискът на сарацините в Аквитания става още по-сериозен. Абд ал Рахман превзема и опожарява Бордо. Но гордият херцог Одо продължава все така да упорства и да не иска помощ от Карл. Едва след като вижда заревото от пожара на Бордо, херцогът прекланя глава и се обръща към Карл за помощ. Признава се за негов антрустион, и франките под знамената на Карл поемат към Аквитания. Арабите ги срещат край Поатие. Първата битка, в която западните християни се сблъскват с мюсюлманите, се провежда край Поатие на 10 октомври 732 година. Боевете продължават шест дни. Сраженията са отчаяни и двете страни осъзнават за какво воюват.
Битката при Поатие |
Карл Мартел поделя владенията между синовете си |
Малко преди да почине на 22 октомври 741 година той поделя владенията си между синовете си. Карломан получава Париж; Пипин III Къси – Неустрия, Бургундия, Аквитания и Прованс, а за най-младият Грифон остават няколко малки имения. “Спасителят на Европа” от арабското нашествие е погребан в базиликата Сен Дени в Париж, място, отредено за вечен покой на най-великите мъже на франките.
Мраморния саркофаг на гроба на Карл Мартел в катедралата Сен Дени, Париж |
0 коментара:
Публикуване на коментар