14 април 2017 г.


През април 2016 година новината за находка от Монголия стана хит в новинарските емисии. Някои от медиите побързаха да нарекат откритите 1100-годишни мумифицирани останки на жена "алтайската манекенка на Адидас". Гръмкото определение ѝ беше дадено заради наподобяващите дизайна на прочутите спортни обувки кожени ботуши, с която някога е погребана жената.

Година по-късно, след извършените реставрационни и консервационни дейности, експертите са наясно с някои детайли около алтайската находка. Освен с "модерните" си обувки, монголската "шивачка" е изпратена в пътуването ѝ към отвъдното с четири ката дрехи, комплект за шиене, кон и глава на овен. Публикувани са нови снимки на вече почистените и консервирани обувки, с които е намерена мумията.

Останали погребани за повече от 1100 години, почистените вече "адидаски" изглеждат още по-модерни и са интригуващи за специалистите по археология и етнография.



Един от местните модни експерти споделя: "Като цяло изглеждат много странно, но са стилни. Не бихте имали нищо против да ги носите и днес в страните с по-студен климат. Качествените шевове, ярките черни и червени ивици, височината им - бих си ги купил и днес, без да се замислям".

Не само красиво ушитите ботуши са за отбелязване в това погребение. В гроба е открита и модерна чанта с бродерия, която и днес би била желан аксесоар за изисканите дами.  Археолозите са открили и останки от козметичния комплект на погребаната - част от огледало и гребен, както и нож. В пътуването си към отвъдното е изпратена и с кожено седло с метални стремена, които са в перфектно състояние и могат и днес да влязат в употреба.



Директорът на Центъра за културно наследство на Монголия, Галбадрак Енхбат казва пред The Siberian times: "Филцовите ботуши са с дължина до коленете. Подметките са ушити от кожа, а бомбетата са изработени от кръстосани ивици кожа, оцветена в ярко червено. Тези райета, когато находката за пръв път беше представена пред публика, накараха мнозина да ги оприличат с трите ленти, характерни за обувките Адидас. В този контекст те са много интересни за изследване от етнографите, особено като се отчете, че стилът им до днес е актуален".


Учените са установили, че мумифицираната жена е претърпяла тежка травма на главата. За момента не може категорично да се определи, дали нараняването е станало причина за смъртта ѝ. Починала е някъде през Х век в Алтайските планини на Монголия.
Не е ясно и дали е била нападната или е паднала при езда, но експертите се надяват последващи анализи да отговорят и на тези въпроси.


Първоначалните изследвания са установили, че "е напълно възможно следите от силен удар в лицевата част, да са от нараняване, станало причина за смъртта на жената", казва Галбадрак Енхбат.
Жената е починала на възраст между 30 и 40 години.
"Съдейки по намерените в погребението артефакти, предполагаме, че е била съвсем обикновен член на общността, т.е. не е принадлежала към аристократичните слоеве", добавя Енхбат.


Елегантните вещи, с които е погребана, може и да подсказват за някакъв по-висок социален статус, но за момента това не може да се потвърди.

"Различни принадлежности за шиене, които намерихме в гроба ѝ, ни дават единственото за момента доказуемо предположение, а именно, че е била шивачка", уточнява Галбадрак Енхбат.


Погребението е открито на надморска височина от 2803 метра. В гроба са намерени 51 артефакта, сред които е и "зашеметяващо красива бродирана чанта", четири ката дрехи, вази, седло и комплект принадлежности за шиене, както и череп на овен.
"Чантата е изработена от филц. В нея беше комплекта принадлежности за шиене. А това, че ботушите и чантата са със сходни бродерии, ни дава основание да заключим, че са изработени от местни жители".

Предположенията са, че жената е от тюркски произход, а погребението ѝ е едно от най-богатите, откривани до момента.


На база анализа на 18 проби, взети от мумифицираното ѝ тяло, експертите смятат, че първоначалното датиране от VI век е погрешно. ДНК-анализите и радиовъглеродното датиране все още не са приключили, но новото предположение е, че се касае за жена, живяла през Х век.


"Това е първото запазено напълно тюркско погребение, откривано в Монголия, а вероятно и в цяла Централна Азия", казва Б. Сукбаатар, от музея в град Ховд. "Това е много рядка находка. Чрез нея можем да научим за вярванията и ритуалите на тюрките. Абсолютно ясно е, например, че при погребалния ритуал умишлено е  жертван кон. Била е принесена в жертва кобила на възраст между 4 и 8 години".


Той добавя още: "Когато местните пастири се натъкват за пръв път на погребението през 2015 година, то е напълно непокътнато. Но през 2016 година, преди да се намесят екипите от археолози, част от гроба е отворена и вероятно домашни животни са го повредели. Това принуждава учените незабавно да предприемат нужните действия, за да изкопаят и запазят находката".


Извършени са всички необходими процедури по почистване и консервиране на артефактите. Високата надморска височина и студеният климат са помогнали за запазване на тленните останки. Но мумията, след хилядолетие в гроба, е започнала да се покрива с гъсто, лепкаво, подобно на катран вещество, с цвят, вариращ от бяло до тъмно кафяво.
Тялото на жената, а също и останките от пожертвания кон, са положени, завити с филц, преди да бъдат засипани с пръст. Ако бяха погребани директно в пръстта, от тях нищо не би останало.

"Тъй като гробът е в студена среда, плата и филца не са били подложени на биологично разлагане. Състоянието, в което са запазени, е такова, все едно са погребани съвсем наскоро", казва в заключение Енхбат.

Мумията вече е част от експозицията на Националния музей на Монголия.


0 коментара:

Публикуване на коментар